За мечтите...

Мечти

Във полето снежна буря

вае своите мечти,

а във къщичка наблизо

буйно огънче гори.

До огнището на топло

двама тихичко седят,

погледите замечтано

още планове кроят.

В старостта челата свели,

но очите им блестят,

и мечтите закъснели

чудни мостове строят.

Млади, буйни, работливи

бяха двамата преди.

Младостта я няма вече,

само любовта стои…

и мечтите. Да, мечтите,

за какво им служат те?

Но животът със мечтите

има сили да тече.

Пробуждане

Събуждам се сутрин и виждам света

с очите на ярък мечтател

и мисля, че трябва да бъда сега

аз също така и деятел.

                                                                         

Аз искам мостове да построя

по тях за да мога да тичам,

мечтите си искам да сътворя

и всичко, което обичам.

Събуждам се сутрин и виждам света

с очите на буден мислител,

и мисля че трябва да бъда сега

аз също така и градител.

Аз искам да мога да изградя

най-чудната моя обител

и в нея доброто да съхраня

да бъда аз негов пазител.

И пошлост, омраза - все грозни неща,

злините да сложа в кутия, 

как искам от тях да се отърва,

заключа в най-тъмна килия.

Събуждам се сутрин и виждам света

с очите на мъдър учител,

но имам да уча аз много сега –

да бъда най-щедър дарител.

И обич, и радост ще подаря

на всеки, но не и двуличен,

и верни приятели ще подкрепя,

а също и някой различен.

Събуждам се сутрин и виждам света

с очите на страстен любител, 

на всичко красиво що има в света

ще съм негов аз покровител.

Бялата лодка

Седя аз сама край брега на река,

край нейните мътни води

и чакам да видя дали  след дъжда

ще плават по нея мечти.

Аз чакам, реката избистря се цяла

и блясъкът в нея струи, 

и ето, придвижва се с лодчица бяла

това, що аз търсих преди.

Аз чакам, а лодката спуска се плавно

към кея, на който седя, 

протягам ръка и привличам я жадно,

и в нея се качвам сега.

Не чакам, а бързо понасям се славно

по чистите, бистри води

към друго пристанище, още незнайно,

прегърнала своите мечти.

Достатъчно ли е

Достатъчно дълго ли чака преди

надежди големи да имаш, 

за бъдеще светло, с най-чудни мечти

и пътя към тях да поемеш.

Тоз път е трънлив, към незнайното води

и крива е всяка пътека,

която с лъжи те примамва, уви,

към бързи и лесни успехи.

По пътя ще срещнеш ти много беди,

бори се! Да не забравяш,

че чака те нещо голямо, преди

да мислиш да се предаваш!

Достатъчно дълго си чакал, нали

в сърцето  любов да откриеш,

да зърнеш лицето любимо и ти

да искаш да го закриляш.

Достатъчно дълго си чакал, нали

да видиш как слънце изгрява

над черната пустош, над мътни води

и то да те сгрее тогава.

Отдаване

Дай радостта на преден план

и ще забравиш за тъгата.

Сълзите си изтрий. Без свян,

с усмивка посрещни съдбата.

Дай любовта на преден план

и ще забравиш самотата.

В сърцето, претворено в храм

пази като реликва свята.

Дай красота на преден план

и ще забравиш грозотата.

Ще те погали с нежна длан,

 ще ти изпълни тя душата.

Дай щедростта на преден план

и ще забравиш за отплата.

И тази всеотдайност, знай,

Човек те прави на земята.

От злобата на преден план

ти бягай като от отрова, 

за кризата във твоя свят

е най-добрата тя основа.

От страхове на преден план

пази се ти и не забравяй,

че те врагът са най-голям, 

бори се с тях, не се прекланяй!

Дай вярата на преден план

във себе си и във мечтите, 

и можеш да надминеш сам

пределите,  и висините.

За болката...

Стремеж

Тя – болката, душата ми захвърли

в тъмата на бездънното море

и гола безпристрастно я остави,

та мракът да я облече.

 

Опитваше се бедната душица

към светлината да се приближи,

но болката я мяташе отново

към още по-големи дълбини.

 

Тиранинът незнайно умори се

да мъчи таз изстрадала душа,

със сетни сили тя освободи се,

за да поеме път към волността.

 

Но знае ли кога това ще стане,

кога ще зърне свойта светлина,

eдинствено душата ще признае –

не ще се тя откаже от борба.

 

Отново болката, мъчителка тъй страшна

как искам да я видя победена

и да запея ода най-прекрасна,

към радостта да бъда приобщена!

Изгубена 

Душата ми плаче като  малко дете

изгубено там сред тълпата.

А има ли някой ръка да даде,

да я избави от пустотата.

Но никой не иска да чуе сега,

но никой не иска да знае.

И колко ли още ще има тъга, 

и болката още ще трае.

Изправям се бавно, повдигам глава,

аз вярвам – съдбата е моя.

Започвам борбата, започвам сама

и път ще намеря в безкрая.

Копнея за радост, за близост, любов

и весели песни да пея.

И ето съдбата го чу този зов, 

и вече с кураж ще живея.

За любовта...

Не ще ни раздели морето

Към мен красиво той вървеше

със гордо вдигната глава,

в очите пламъче гореше

и топло с тях ме призова.

Със униформата си синя

приличаше на земен бог,

усетих – трепет в мен премина

и го погледнах със възторг.

„Не заминавай!“ – казах му.

„А трябва!“

Сълзи в очите си видях.

„Ще чакам!“ – казах му.

„Ще дойда!“

И пак в усмивка засиях.

В морето двамата се взряхме

за него то – призвание, за мен – тъга,

прегърнати си помълчахме

и чувството ни се позна.

„ Ти тръгвай!“ – казах му.

„Да, трябва!“

И устните ни сляха се отдадено.

„Ще чакам!“ – казах му.

„Ще плавам!“ –

 в море от любовта създадено.

Не ще ни раздели морето…

Начало

Очите ти ме гледат нежно,

но устните ти пак мълчат.

Как искам те да кажат нещо,

усмихнати да промълвят.

Как искам със ръце да ме обвиеш

и да зашепнеш пламенни слова,

В сърцето любовта си да разкриеш,

аз моето сърце да призова:

към нов живот света да преоткрие

живот на двама  - заедно в нощта,

живот във който никой да не крие,

че смисълът - това е любовта.

Очите ти поглеждат ме пак нежно

и устни се раздвижват след това.

Дочувам аз да казват безпогрешно:

„Животът нов започва от сега!“

Отприщва любовта порой от думи

очаквали момента до безкрай.

Начало ново пламва помежду ни,

тъй пламенни да бъдем и докрай!

Хубави неща

По собствения път вървя,

дори и да не ми харесва –

допускам грешки, на беди

натъквам се аз доста често.

Но има хубави неща,

които искам аз да взема.

Заради тях ще избера

съдбата моя да приема.

Да изживявам любовта

е най-голямата награда,

със всяка фибра – затова

душата радва се и страда.

С повелите на любовта

бедите свои аз забравям,

повдигам сведена глава

и уморена се изправям. 

За даровете на страстта,

на силната любов, гореща,

съдбата си ще избера

и в друг живот да ме посреща.

Сън

От сън събудих се в нощта,

от сън ужасен и погрешен.

Сънувах аз, че съм сама,

изгубила се в свят далечен.

От тоз кошмар ме отърви ,

при теб аз искам да остана.

С прегръдка ти ме утеши,

сълзите нека да престанат.

От сън събудих се в нощта,

от сън прекрасен, нежна песен.

Сънувах аз, че съм звезда

и светя ярка в свят чудесен.

Но и звезда си ти до мен

и заедно ще светим вече 

в любовен трепет вдъхновен,

и тук и някъде далече.

Заспивам пак, не съм сама…

Две сърца

Претърсих своето сърце

с надеждата да бъда права –

към друг омраза не расте

и дом на любовта остава.

Потърсих твоето сърце

за чувства нежни, тъй познати

и чухме свойте гласове

да казват думи всепризнати.

Отърсих нашите сърца

от мисли пагубни, погрешни;

да знам, че няма и следа

изречени да бъдат, лесни.

Разтърсих нашите сърца:

„Обичам те!“ – нашепвай често!

Във светли, в трудни времена

те влюбени да бъдат вечно!

Погледнах в нашите сърца…

За любовта

Любовта е дръзновение,

най-великото е вдъхновение.

С щастие ще те дари и живота озари.

Но понякога дори, с болка ще те покоси.

Когато любовта боли

тогава двамата сме двама.

Щом мъка не изпитваш ти,

то просто обичта я няма.

٭٭٭

Ний жадно търсим се. Нали

не искаме я самотата.

И в ритъма на песента

ще се намерим под дъгата.

А там сме двамата сами,

с ръце ще се обвием страстно.

С усмивка ще се привлечем,

ще се целунем буйно, властно.

И в ритъма на песента

ще легнем долу на земята.

И ще забравим за света,

за всичко чуждо, за познато.

Плен

Чудото на всеки ден

е да можеш да обичаш

и на любовта във плен

топли думи да изричаш.

В миналите времена

любовта е поетична,

а във днешните сърца

тя е малко по-логична.

Имаш ли пари и власт

всеки теб ще те „обича“.

Да избираш имаш глас,

туй предимство се нарича.

Нямаш ли пари и власт –

на късмета си разчиташ.

И се молиш във захлас

с верния да се привличаш.

Чудото на този ден

е да искаш да обичаш

и от плен  освободен

във любов да се заричаш.

За щастието...

Аз искам

Красивото да виждам аз обичам,
красивото да чувам, да изричам,
с красивото аз искам да се слея,
без него аз не мога да живея.

Да правя красота от всяко нещо –
душата ми как иска го горещо,
творец да бъда вечно вдъхновен,
това са моите мисли всеки ден.

Сърцето ми копнее да създава,
да действа, да гради, да сътворява…
С талантите не мога да се меря,
но мястото си искам да намеря.
 
На грозното с търпение отвръщам,
аз вярвам – всичко някога се връща.
Човек щом бъде вече променен,
красивото ще вижда ден след ден.

Светлина

Когато завладееш светлината,

тогава тя ще те превземе цяла,

не ще се луташ вече във мъглата

щом пътя ти пред теб ще е огряла.

Тогава тъмнината ще изтрие

прокрадвала се в мисли и в сърцето,

божественото в тебе ще открие,

не ще ти бъде вече то отнето.

Тя пламъкът във тебе ще разпали

мъждукал слаб доскоро, неугледен,

и вярата във тебе ще запали,

че можеш много ти да си потребен.

От устните в усмивка разцъфтели

красиви думи, песни ще се нижат,

очите ти от радост заблестели

красивото да видят ще се грижат.

Ръцете ти ще ваят неуморно,

с идеи вдъхновени ще се движат,

сърцето ти ще тръпне най-покорно,

стрели на любовта ще го пронижат.

Щастлив ще се почувстваш от това,

че силата във тебе е вселена,

облян щом бъдеш цял от светлина,

така желана тя е, възвисена.

На слънцето поклон ти направи,

с живот дарило нашата планета,

а вечер към звездите погледни

и помечтай с душата на поета!

Разговор

За щастието искам да говоря,
най-пожелателната дума е това,
на него отредена му е роля –

най-главната във всички времена.

Най-търсено е чувство, най-желано,

най-будния стремеж е на света,

но с никого не искам аз да споря,

коя към него водела врата.

Дали е в любовта, в семейството, в делата,

или е то във земните блага,

или в успехи, власт, наука, свободата…,

най-вярно – за душата е храна.

За щастието искам да говоря

и събеседник ми е вътрешния глас.

„Какво е щастието?“ – той ще отговори

и как над него аз да имам власт.

Прозрение

За някои  животът е богат и интересен,

за други той е просто лесен.

И онези, които не намират утеха,

че живеят с болката от неуспеха.

Нещастен ли си? Трябва  да прозреш -

съдбата в твоите ръце е поверена, 

опитвай  всичко сам да си дадеш,

тогава тя ще бъде променена.

Какво да правиш знаеш само ти,

за да склониш душата си да пее, 

каквото търсиш да те сполети,

и радост във сърцето да те сгрее.

За книгaта

Държа ли книга във ръце

аз най-щастлива съм тогава,

тя завладява ми сърце

и мислите ми приютява.

 

Съзряла чудни светове,

на себе си аз не приличам –

със трепет като на дете

във чужди роли се обличам.

 

Във тези нови светове

аз крача сякаш до забрава

и със усмивка на лице

несгодите ще изоставя.

 

Държа ли книга във ръце,

то най-щастлива съм тогава –

да бродя в други умове,

но тук да мога да остана.

Държа ли книга във ръце,

аз пред твореца се покланям...

Птиче

През прозореца на клонче

виждам птичка да стои,

чурулика тя безспирно,

май не иска да лети.

Ех, дано да си щастливо

птиче, толкова бъбриво,

грееш с чудна красота,

но живееш в самота.

Затова ти полети

и мечтите си сбъдни,

твоят спътник намери

и живота промени.

Радвай се на свободата,

на големия простор,

и живей си, във душата

със любов, и със сговор.