Истории в цвят:

Детство 

В стар спомен избелял аз тичам боса
сред макове червени, сред жита,
полягам на тревата златокоса,
под купола от сини небеса.
 
И леко е, и мило на сърцето,
заплувало в безгрижие и смях,
че в миг се озовавах там, където
през детството си най-щастлива бях.
 
Отмествам поглед от небето синьо
и взирам се навън в реалността,
там сняг се сипе, бяло е и сиво,
но слънчево е в моята душа.
 
От детството си аз не се отричам
и боса тичам даже по снега,
разбрала колко много го обичам
от моите прекрасни три деца.
 
С тях синьото небе да виждам мога
и маковете, златните жита,
и друго огледалото да казва,
пак детския си дух ще съхраня.

 

Дворец от злато

Лицето – ангел,
косите – гарван,
очите – пъстра топлина;
гласът – поезия,
смехът – мелодия,
усмивка – цветната дъга.
 
Дойде внезапно,
смути света ми,
погълна моята душа;
сърцето грабна
и го заключи,
остави в плен на любовта.
 
Със страх пристъпих
в затвора плашещ,
сама с ограбена душа;
приседнах плахо
и се зачудих
пленена ли съм в самота!
 
Но чух там шепот –
сърцето твое
и стана топло след това;
страхът стопи се,
ти появи се,
отключи страсно любовта.
 
Затвора плашещ
в дворец от злато,
превърна нашата съдба;
менят се дните
менят душите,
но там сме – в плен на любовта.

История в зелено

Под жарко слънце, в пустош камениста

зелено стръкче вдигнало глава,
побутнала го сила поривиста
нагоре то протегнало снага.

А слънцето се смеело зловещо –
живот му дало – знаело това,
но можело и още по-успешно
в миг нежните да изсуши листа.

Тревичката сред пустите предели
попитала: „Защо съм аз сама?“
и мислите й със страха се слели,
отпуснато привела рамена.

На слънцето веднага дожаляло,
погалило то крехкото дете.
А после всичко някак притъмняло,
почернило се синьото небе.

Развихрила се буря най-метежна,
порой заудрял клетото стебло,
застигнала го участ неизбежна –
погазено в стихията било.
 
Когато ураганът навилнял се
и спрял да пръска черната си жлъч,
пак слънцето след облака предал се,
прегърнало тревата с топъл лъч.

Протегнало се бодро стебълцето,
изправило то гъвкава снага,
а в пустошта от бурята превзета
градина чудна греела сега.