За щастието...

Аз искам

Красивото да виждам аз обичам,
красивото да чувам, да изричам,
с красивото аз искам да се слея,
без него аз не мога да живея.

Да правя красота от всяко нещо –
душата ми как иска го горещо,
творец да бъда вечно вдъхновен,
това са моите мисли всеки ден.

Сърцето ми копнее да създава,
да действа, да гради, да сътворява…
С талантите не мога да се меря,
но мястото си искам да намеря.
 
На грозното с търпение отвръщам,
аз вярвам – всичко някога се връща.
Човек щом бъде вече променен,
красивото ще вижда ден след ден.

Светлина

Когато завладееш светлината,

тогава тя ще те превземе цяла,

не ще се луташ вече във мъглата

щом пътя ти пред теб ще е огряла.

Тогава тъмнината ще изтрие

прокрадвала се в мисли и в сърцето,

божественото в тебе ще открие,

не ще ти бъде вече то отнето.

Тя пламъкът във тебе ще разпали

мъждукал слаб доскоро, неугледен,

и вярата във тебе ще запали,

че можеш много ти да си потребен.

От устните в усмивка разцъфтели

красиви думи, песни ще се нижат,

очите ти от радост заблестели

красивото да видят ще се грижат.

Ръцете ти ще ваят неуморно,

с идеи вдъхновени ще се движат,

сърцето ти ще тръпне най-покорно,

стрели на любовта ще го пронижат.

Щастлив ще се почувстваш от това,

че силата във тебе е вселена,

облян щом бъдеш цял от светлина,

така желана тя е, възвисена.

На слънцето поклон ти направи,

с живот дарило нашата планета,

а вечер към звездите погледни

и помечтай с душата на поета!

Разговор

За щастието искам да говоря,
най-пожелателната дума е това,
на него отредена му е роля –

най-главната във всички времена.

Най-търсено е чувство, най-желано,

най-будния стремеж е на света,

но с никого не искам аз да споря,

коя към него водела врата.

Дали е в любовта, в семейството, в делата,

или е то във земните блага,

или в успехи, власт, наука, свободата…,

най-вярно – за душата е храна.

За щастието искам да говоря

и събеседник ми е вътрешния глас.

„Какво е щастието?“ – той ще отговори

и как над него аз да имам власт.

Прозрение

За някои  животът е богат и интересен,

за други той е просто лесен.

И онези, които не намират утеха,

че живеят с болката от неуспеха.

Нещастен ли си? Трябва  да прозреш -

съдбата в твоите ръце е поверена, 

опитвай  всичко сам да си дадеш,

тогава тя ще бъде променена.

Какво да правиш знаеш само ти,

за да склониш душата си да пее, 

каквото търсиш да те сполети,

и радост във сърцето да те сгрее.

За книгaта

Държа ли книга във ръце

аз най-щастлива съм тогава,

тя завладява ми сърце

и мислите ми приютява.

 

Съзряла чудни светове,

на себе си аз не приличам –

със трепет като на дете

във чужди роли се обличам.

 

Във тези нови светове

аз крача сякаш до забрава

и със усмивка на лице

несгодите ще изоставя.

 

Държа ли книга във ръце,

то най-щастлива съм тогава –

да бродя в други умове,

но тук да мога да остана.

Държа ли книга във ръце,

аз пред твореца се покланям...

Птиче

През прозореца на клонче

виждам птичка да стои,

чурулика тя безспирно,

май не иска да лети.

Ех, дано да си щастливо

птиче, толкова бъбриво,

грееш с чудна красота,

но живееш в самота.

Затова ти полети

и мечтите си сбъдни,

твоят спътник намери

и живота промени.

Радвай се на свободата,

на големия простор,

и живей си, във душата

със любов, и със сговор.