Двете страни на сърцето

Не си от мрамор, нито от гранит,

не си, сърце, стомана закалена
и само аз усещам твоя лик,
в теб силата е с крехкост споделена.
С това започва сложният конфликт.
Сърце, ти трябва да си обиграно,
неуязвим и твърд придало вид,
с решителност и сила завладяно.
А крехкостта от другата страна,
понякога горчиво просълзява,
ах, как не искам тази мекота,
издайнически  да ме злепоставя.

Нареждам й сълзите си да спре,

но не е лесно да я обуздая,

уж слаба част е в моето сърце,

а волята й смело се налага.
Но ако се замисля – може би
от слабостта аз също имам нужда,
когато любовта се прояви
и порив да дарявам се събужда.
Дали е крехкостта и доброта,
от друг ще трябва отговор да искам,
за битките избирам твърдостта,
а те са много, с всякакъв произход.
Обичам те дори със сложността,
сърце най-ценно, там е твоят смисъл,
бъди ми вярно, твоята цена
и с твърдост и със слабост се изписва.