Първото стихотворение на дъщеря ми Виктория:

Какво ли значи красотата?

Какво ли значи красотата
във този тъй забързан век?
Не се ли крие в простотата,
в това да си добър човек?
 
Ще кажат всички - "То е ясно!
"Радвай се на малките неща!
Тогава всичко е прекрасно,
дори на тъмно, през нощта."
 
Но кой човек ще си признае,
че често за това забравя.
Забравя го, и без да знае
той щастието изоставя.
 
Хората потъват в своите грижи,
изпускат красотата на мига.
Егоистични стават, и "велики",
и искат да са на върха.
 
Но туй ли е целта в живота?
Така ли ще бъдем щастливи?
Не е ли идеята в доброто?
В усещането да сме живи?
 
Спри, огледай се и прогледни,
че красивото е тук, сега.
Навсякъде край нас блести.
Ей там е, виждаш ли, в снега...
 
Във слънчевите дни, в гората,
във есенните шарени листа,
в дъжда, помагащ на цветята,
да разгърнат свойта красота!
 
Ще кажете сега:  "природа...
Да, прекрасна е, но в града?
Красотата де е? В гардероба?
На пътя, или в тежката врата?"
 
А моят отговор - това е:
Ако не откриваш красота
в забързаното ежедневие
и в сивотата на дeня - тогава…
 
Седни, огледай се около теб...
Не е ли красив всеки предмет?
Не е ли прекрасен мигът за теб?
Красотата не е ли за щастие билет?
 
Ако и сега не виждаш красота,
тогава промени се към добро.
Да, добротата краси света,
И щастливо прави всяко утро.
 
Мил бъди, помагай тихо,
не хвали се, а живей!
Не създавай шумно ехо
и за правдата копней!
 
Ще разбереш тогава ти,
че красивото е тук, сега.
Навсякъде край нас блести,
Ей там е, виждаш ли - в деня!
 
Виктория Гугова