Не ще ни раздели морето
Към мен красиво той вървеше
със гордо вдигната глава,
в очите пламъче гореше
и топло с тях ме призова.
Със униформата си синя
приличаше на земен бог,
усетих – трепет в мен премина
и го погледнах със възторг.
„Не заминавай!“ – казах му.
„А трябва!“
Сълзи в очите си видях.
„Ще чакам!“ – казах му.
„Ще дойда!“
И пак в усмивка засиях.
В морето двамата се взряхме
за него то – призвание, за мен – тъга,
прегърнати си помълчахме
и чувството ни се позна.
„ Ти тръгвай!“ – казах му.
„Да, трябва!“
И устните ни сляха се отдадено.
„Ще чакам!“ – казах му.
„Ще плавам!“ –
в море от любовта създадено.
Не ще ни раздели морето…
Начало
Очите ти ме гледат нежно,
но устните ти пак мълчат.
Как искам те да кажат нещо,
усмихнати да промълвят.
Как искам със ръце да ме обвиеш
и да зашепнеш пламенни слова,
В сърцето любовта си да разкриеш,
аз моето сърце да призова:
към нов живот света да преоткрие
живот на двама - заедно в нощта,
живот във който никой да не крие,
че смисълът - това е любовта.
Очите ти поглеждат ме пак нежно
и устни се раздвижват след това.
Дочувам аз да казват безпогрешно:
„Животът нов започва от сега!“
Отприщва любовта порой от думи
очаквали момента до безкрай.
Начало ново пламва помежду ни,
тъй пламенни да бъдем и докрай!
Хубави неща
По собствения път вървя,
дори и да не ми харесва –
допускам грешки, на беди
натъквам се аз доста често.
Но има хубави неща,
които искам аз да взема.
Заради тях ще избера
съдбата моя да приема.
Да изживявам любовта
е най-голямата награда,
със всяка фибра – затова
душата радва се и страда.
С повелите на любовта
бедите свои аз забравям,
повдигам сведена глава
и уморена се изправям.
За даровете на страстта,
на силната любов, гореща,
съдбата си ще избера
и в друг живот да ме посреща.
Сън
От сън събудих се в нощта,
от сън ужасен и погрешен.
Сънувах аз, че съм сама,
изгубила се в свят далечен.
От тоз кошмар ме отърви ,
при теб аз искам да остана.
С прегръдка ти ме утеши,
сълзите нека да престанат.
От сън събудих се в нощта,
от сън прекрасен, нежна песен.
Сънувах аз, че съм звезда
и светя ярка в свят чудесен.
Но и звезда си ти до мен
и заедно ще светим вече
в любовен трепет вдъхновен,
и тук и някъде далече.
Заспивам пак, не съм сама…
Две сърца
Претърсих своето сърце
с надеждата да бъда права –
към друг омраза не расте
и дом на любовта остава.
Потърсих твоето сърце
за чувства нежни, тъй познати
и чухме свойте гласове
да казват думи всепризнати.
Отърсих нашите сърца
от мисли пагубни, погрешни;
да знам, че няма и следа
изречени да бъдат, лесни.
Разтърсих нашите сърца:
„Обичам те!“ – нашепвай често!
Във светли, в трудни времена
те влюбени да бъдат вечно!
Погледнах в нашите сърца…
За любовта
Любовта е дръзновение,
най-великото е вдъхновение.
С щастие ще те дари и живота озари.
Но понякога дори, с болка ще те покоси.
Когато любовта боли
тогава двамата сме двама.
Щом мъка не изпитваш ти,
то просто обичта я няма.
٭٭٭
Ний жадно търсим се. Нали
не искаме я самотата.
И в ритъма на песента
ще се намерим под дъгата.
А там сме двамата сами,
с ръце ще се обвием страстно.
С усмивка ще се привлечем,
ще се целунем буйно, властно.
И в ритъма на песента
ще легнем долу на земята.
И ще забравим за света,
за всичко чуждо, за познато.
Плен
Чудото на всеки ден
е да можеш да обичаш
и на любовта във плен
топли думи да изричаш.
В миналите времена
любовта е поетична,
а във днешните сърца
тя е малко по-логична.
Имаш ли пари и власт
всеки теб ще те „обича“.
Да избираш имаш глас,
туй предимство се нарича.
Нямаш ли пари и власт –
на късмета си разчиташ.
И се молиш във захлас
с верния да се привличаш.
Чудото на този ден
е да искаш да обичаш
и от плен освободен
във любов да се заричаш.
