Калейдоскоп

Въпрос

-„Дали е истина това,
че всъщност стават чудеса,
или е просто блян отнесен
и от мечтатели възнесен?

На този репортер пред мен
отвръщам леко раздразнен:
„Не  вярвам никак в чудеса!“
Гръб му обръщам след това.
 И към дома си  се упътвам,
но леко от студа потръпвам.
Забързвам  много отегчен
от сивия, измъчен ден.
 Отварям входната врата,
там ме посреща топлина, 
звънливи гласове дочувам,
на аромата се любувам.
 А после смаяно притихвам,
след миг широко се усмихвам
на най-чудесните неща,
които имам аз сега:
 любящи няколко сърца,
уют домашен, топлина…
Какво да искам на света!
Това са мойте чудеса!

 

Нашата гора

Настъпва утрото, зора

пропуква се в мъглявината.

Тя осветява тъмната гора,

да ни покаже красотата.

О, колко хубава бе ти,

гора от дъбове и храсти,

и аромата на ели,

които също тук са расли.

Подскачането на сърни

допълва чудната картина.

Лисици, язовци, скорци,

край тях аз можех да премина.

Къде си ти сега, гора,

със твойте дъбове вековни,

които устояли са

на урагани вероломни?

Къде си ти сега, гора?

Човекът бързо те пребори

и не остави ни следа

от тез гиганти непреклонни.

Навън настъпва вечерта

и скрива тъжната картина.

Къде си ти сега, гора,

кога отново ще те има?

Признание

Ако някой попита сега -

аз вкусa на какво най-обичам?

-„Шоколадова торта“ и при това

най-велика творба я наричам.

Шоколадът е тъмен и като кадифе,

за небцето блаженство това е,

а сиропът замислен е с вкус на кафе –

всеки тук майсторлък ще познае.

Шоколадова торта, любима на мен,

съвършенството ти обожавам

и желая да вкусвам от теб всеки ден,

с най-голяма охота, признавам! 

Поглед към вечността

Поглежда вдъхновен от вечността  

с надежда нещо ново да открие.

Загадки има много на света,

оставени прахът да ги покрие.

Замислен гледа той към древността

към колоси от камък сътворени.

Пред тях склонявал всеки е глава –

как са могли да бъдат изградени!

Те символи хилядолетни са

от пясъка в пустиня обградени,

на учени пробуждат мисълта –

към знания неспирно устремени.

От чудесата са на древността,

те - пирамиди гордо извисени,

с величествена, проста красота

са всъщност най-великото творение.

Със поглед запленен от вечността 

той търси нещо ново да открие…

Промяна

Аз не обичам вятъра и той не ме обича.

Той разпилява, чупи, кърши, срива, 

за мен е  символ на разрухата.

Аз не обичам вятъра.

Той роши ме, в лицето ми се смее

и бута ме, и блъска ме нанякъде, 

с досада питам се кога ли ще отмине. 

Но разрушеното съм длъжна да погледна,

да видя нещо ново във замяна,

да имам стимул да градя отново,

негодното да залича завинаги.

Поглеждайки тогава към промяната,

дали ще мога да разбирам вятъра?...