Мечти
Във полето снежна буря
вае своите мечти,
а във къщичка наблизо
буйно огънче гори.
До огнището на топло
двама тихичко седят,
погледите замечтано
още планове кроят.
В старостта челата свели,
но очите им блестят,
и мечтите закъснели
чудни мостове строят.
Млади, буйни, работливи
бяха двамата преди.
Младостта я няма вече,
само любовта стои…
и мечтите. Да, мечтите,
за какво им служат те?
Но животът със мечтите
има сили да тече.
Пробуждане
Събуждам се сутрин и виждам света
с очите на ярък мечтател
и мисля, че трябва да бъда сега
аз също така и деятел.
Аз искам мостове да построя
по тях за да мога да тичам,
мечтите си искам да сътворя
и всичко, което обичам.
Събуждам се сутрин и виждам света
с очите на буден мислител,
и мисля че трябва да бъда сега
аз също така и градител.
Аз искам да мога да изградя
най-чудната моя обител
и в нея доброто да съхраня
да бъда аз негов пазител.
И пошлост, омраза - все грозни неща,
злините да сложа в кутия,
как искам от тях да се отърва,
заключа в най-тъмна килия.
Събуждам се сутрин и виждам света
с очите на мъдър учител,
но имам да уча аз много сега –
да бъда най-щедър дарител.
И обич, и радост ще подаря
на всеки, но не и двуличен,
и верни приятели ще подкрепя,
а също и някой различен.
Събуждам се сутрин и виждам света
с очите на страстен любител,
на всичко красиво що има в света
ще съм негов аз покровител.
Бялата лодка
Седя аз сама край брега на река,
край нейните мътни води
и чакам да видя дали след дъжда
ще плават по нея мечти.
Аз чакам, реката избистря се цяла
и блясъкът в нея струи,
и ето, придвижва се с лодчица бяла
това, що аз търсих преди.
Аз чакам, а лодката спуска се плавно
към кея, на който седя,
протягам ръка и привличам я жадно,
и в нея се качвам сега.
Не чакам, а бързо понасям се славно
по чистите, бистри води
към друго пристанище, още незнайно,
прегърнала своите мечти.
Достатъчно ли е
Достатъчно дълго ли чака преди
надежди големи да имаш,
за бъдеще светло, с най-чудни мечти
и пътя към тях да поемеш.
Тоз път е трънлив, към незнайното води
и крива е всяка пътека,
която с лъжи те примамва, уви,
към бързи и лесни успехи.
По пътя ще срещнеш ти много беди,
бори се! Да не забравяш,
че чака те нещо голямо, преди
да мислиш да се предаваш!
Достатъчно дълго си чакал, нали
в сърцето любов да откриеш,
да зърнеш лицето любимо и ти
да искаш да го закриляш.
Достатъчно дълго си чакал, нали
да видиш как слънце изгрява
над черната пустош, над мътни води
и то да те сгрее тогава.
Отдаване
Дай радостта на преден план
и ще забравиш за тъгата.
Сълзите си изтрий. Без свян,
с усмивка посрещни съдбата.
Дай любовта на преден план
и ще забравиш самотата.
В сърцето, претворено в храм
пази като реликва свята.
Дай красота на преден план
и ще забравиш грозотата.
Ще те погали с нежна длан,
ще ти изпълни тя душата.
Дай щедростта на преден план
и ще забравиш за отплата.
И тази всеотдайност, знай,
Човек те прави на земята.
От злобата на преден план
ти бягай като от отрова,
за кризата във твоя свят
е най-добрата тя основа.
От страхове на преден план
пази се ти и не забравяй,
че те врагът са най-голям,
бори се с тях, не се прекланяй!
Дай вярата на преден план
във себе си и във мечтите,
и можеш да надминеш сам
пределите, и висините.
