Първото стихотворение на дъщеря ми Виктория:
Какво ли значи
красотата?
Какво
ли значи красотата
във този тъй забързан век?
Не се ли крие в простотата,
в това да си добър човек?
Ще
кажат всички - "То е ясно!
"Радвай
се на малките неща!
Тогава всичко е прекрасно,
дори на тъмно, през нощта."
Но
кой човек ще си признае,
че често за това забравя.
Забравя го, и без да знае
той щастието изоставя.
Хората
потъват в своите грижи,
изпускат красотата на мига.
Егоистични стават, и "велики",
и искат да са на върха.
Но
туй ли е целта в живота?
Така ли ще бъдем щастливи?
Не е ли идеята в доброто?
В усещането да сме живи?
Спри,
огледай се и прогледни,
че красивото е тук, сега.
Навсякъде край нас блести.
Ей там е, виждаш ли, в снега...
Във
слънчевите дни, в гората,
във есенните шарени листа,
в дъжда, помагащ на цветята,
да разгърнат свойта красота!
Ще
кажете сега: "природа...
Да, прекрасна е, но в града?
Красотата де е? В гардероба?
На пътя, или в тежката врата?"
А
моят отговор - това е:
Ако не откриваш красота
в забързаното ежедневие
и
в сивотата на дeня
- тогава…
Седни,
огледай се около теб...
Не е ли красив всеки предмет?
Не е ли прекрасен мигът за теб?
Красотата не е ли за щастие билет?
Ако
и сега не виждаш красота,
тогава промени се към добро.
Да, добротата краси света,
И щастливо прави всяко утро.
Мил
бъди, помагай тихо,
не хвали се, а живей!
Не създавай шумно ехо
и за правдата копней!
Ще
разбереш тогава ти,
че красивото е тук, сега.
Навсякъде край нас блести,
Ей там е, виждаш ли - в деня!
Виктория
Гугова
във този тъй забързан век?
Не се ли крие в простотата,
в това да си добър човек?
Тогава всичко е прекрасно,
дори на тъмно, през нощта."
че често за това забравя.
Забравя го, и без да знае
той щастието изоставя.
изпускат красотата на мига.
Егоистични стават, и "велики",
и искат да са на върха.
Така ли ще бъдем щастливи?
Не е ли идеята в доброто?
В усещането да сме живи?
че красивото е тук, сега.
Навсякъде край нас блести.
Ей там е, виждаш ли, в снега...
във есенните шарени листа,
в дъжда, помагащ на цветята,
да разгърнат свойта красота!
Да, прекрасна е, но в града?
Красотата де е? В гардероба?
На пътя, или в тежката врата?"
Ако не откриваш красота
в забързаното ежедневие
Не е ли красив всеки предмет?
Не е ли прекрасен мигът за теб?
Красотата не е ли за щастие билет?
тогава промени се към добро.
Да, добротата краси света,
И щастливо прави всяко утро.
не хвали се, а живей!
Не създавай шумно ехо
и за правдата копней!
че красивото е тук, сега.
Навсякъде край нас блести,
Ей там е, виждаш ли - в деня!